John Chrysostom’s Tale on How Michael Vanquished Satanael – a Bogomil text?


The study is an attempt at a comparative analysis of two pseudo-canonical texts: the Slavic Homily of John Chrysostom on How Michael Vanquished Satanael (in two versions) and the Greek Λόγος τοῠ ἀρχηστρατήγου Μιχαήλ, ὃταν ἐπῆρεν τήν στολήν (BHG 1288n). Both texts, very close to each other in terms of the plot, relate an ancient angelomachia between a heavenly emissary and a demiurge expelled from the angelic hierarchy. When examined against the background of dualistic heterodox doctrines on the one hand, and compared to other medieval cultural texts (be they liturgical, iconographical or folkloric) on the other, these works enable insight into how heterodox and pseudo-canonical texts functioned and were disseminated in the medieval Byzantine-Slavic cultural sphere. The Slavic Homily… is not genetically related to its Greek counterpart, which is only preserved in a lat, 16th century copy. Rather, it was composed before the 13th century on the basis of another, non-extant model with a content similar to the pseudo-canonical Greek Homily… It is probable to a certain degree that the emergence of the Slavic work is connected with the growing interest in the cult of Archangel Michael in the First Bulgarian Empire, especially in the Diocese of Ohrid. Certain Gnostic ideas related to dualistic cosmology, as well as cosmogony, angelology and anthropology spread from the Judeo-Christian world to Byzantine literature and culture. Having undergone a number of transformations in the neo-Manichean communities of the Byzantine Empire and Bulgaria, they formed the basis for medieval dualistic cosmogony, as well as angelology and anthropology. Circulated both orally and in written form, beliefs concerning the invisible God, Archangel Michael as a ‘second God’ and the soul’s journey to Paradise became so widespread that they are not only found in heretic texts, but also cited almost verbatim in anti-heretic treatises. The content and later textual modifications of the Slavic Homily… cast a doubt on the hypothesis concerning its Bogomil origin. Furthermore, it cannot be determined to what extent works such as the Homily… were made use of by (moderate?) Bogomil communities. Even before the 14th century, the text underwent the processes of liturgization and folklorization, as proven by the presence of liturgical quotations (absent from the Greek text), the visualization of the story in sacred space as well as the aetiological legends about Archangel Michael’s fight against the Devil. The existence of ancient Gnostic ideas in the beliefs propagated by neo-Manichean Balkan heretic teachings, as well as their widespread presence in “high” and “low” texts originating in medieval communities call for a more cautious evaluation of the mutual antagonisms between them. This raises the problem of a wider look at medieval culture, in fact a syncretic phenomenon, where the distinction between the canonical, the pseudo-canonical, the heretic and the folkloric is not always clear-cut.


Ангелов Д., Богомилството в България, София 1981.

Ангелов Д., Богомилството, София 1993.

Ангелов Д., Примов Б., Батаклиев Г., Богомилството в България, Византия и Западна Европа в извори, София 1967.

Апокрифи старозаветни према српским преписима (Стара српска књижевност у 24 књиге, књига 23, 1 том), ed. Т. Jовановић, Београд 2005.

Apokryfy i legendy starotestamentowe Słowian południowych, ed. G. Minczew, M. Skowronek, Kraków 2006.

Афиногенова O., Греческий вариант апокрифа о борьбе архангела Михаила и Сатанаила, "Scripta & e-Scripta" 3/4, 2006, p. 329–348.

Бегунов Ю.К., Козма Пресвитер в славянских литературах, София 1973.

Българска народна поезия и проза, vol. VII, София 1983.

Бычков A.T., Описание церковно-славянских и русских рукописных сборников Императорской публичной библиотеки, Санкт-Петербург 1882

Богдановић Д., Милтенова A., Апокрифният сборник от манастира Савина XIV в. в сравнение с други подобни южнославянски ръкописи, "Археографски прилози" 1, 1987, p. 3–27.

Christian Dualist Heresies in the Byzantine World c. 650 – c. 1450: Selected Sources, ed. J. Hamilton, B. Hamilton, Y. Stoyanov, Manchester 1998.

Dlaczego ludzie nie mają płaskich stóp, trans. M. Lewińska, [in:] Apokryfy i legendy starotestamentowe Słowian południowych, ed. G. Minczew, M. Skowronek, Kraków 2006, p. 233.

Дуйчев И., Из старата българска книжнина, t. I, София 1940.

Erhard A., Überlieferung und bestand der hagiografischen und homiletischen Literatur der Griechischen Kirchе, vol. III, Leipzig 1937.

Зашто у људи ниjе табан раван, [in:] В. Чаjкановић, Српске народне приповетке, Београд 1929, no. 162, 2.

Ficker G., Die Phundagiagiten, Leipzig 1908.

Габелић C., Лесново, Београд 1998.

Габелић C., Византиjски и поствизантиjски циклуси арханђела XI–XVIII в., Београд 2004.

Gabelić S., The Fall of Satan in Byzantine and Post-Byzantine Art, "Зограф" 23, 1993/1994, p. 65–74.

Гагова H., Владетели и книги. Участието на южнославянския владетел в проиводството и употребата на книги през Средновековието (IX–XV в.): рецепцията на византийския модел, София 2010.

Gautier P., Le ‘De demonibus’ du Pseudo-Psellos, "Revue des études byzantines" 38, 1980, p. 94–105.

Gnostic Writings on the Soul: Annotated & Explained, ed. A. P. Smith, Woodstock Ver. 2007.

Господ и дjаволот го делеле светот, [in:] T. Вражиновски, Народна митологиjа на македонците, vol. II, Скопjе–Прилеп 1998, no. 15.

Graves R., Patai R., Hebrew Myths. The Book of Genesis, Garden City 1964.

Heresies of the High Middle Ages, ed. W. Wakefield, A. Evans, New York 1991.

Irenaeus, Adversus haereses, [in:] Five Books of S. Irenaeus, Bishop of Lyons, Against Heresies, ed. J. Parker, Oxford 1872.

Иванов Й., Старобългарски разкази, София 1935.

Иванов Й., Богомилски книги и легенди, ed. photot., София 1970.

Ivanov J. Siedem niebios i ziemia. Antologia dawnej prozy bułgarskiej, ed. T. Dąbek-Wirgowa, Warszawa 1983.

Иванова К., О славянском переводе „Паноплии догматики” Евфимия Зигабена, [in:] Исследования по древней и новой литературе, Ленинград 1987, p. 101–105.

Иванова К., Един литургичен паралел към апокрифа „Как Михаил победи Сатанаил”, [in:] Civitas divina-humana. In honorem annorum LX Georgii Bakalov, София 2004, p. 397–404.

Jak Święty Archanioł ukradł diabłu słońce, trans. A. Kawecka, [in:] Apokryfy i legendy starotestamentowe Słowian południowych, ed. G. Minczew, M. Skowronek, Kraków 2006, p. 232.

Јовановић T., Траг апокрифа о борби са ђаволом у српској народној књижевности, "Књижевност и језик" 43.3/4, 1995, p. 33–55.

Как свети Иван взема от дявола знамето, "Сборник за народни умотворения" 44, 1949, p. 485–486.

Како jе свети Рангел украо сунце од ђавола, [in:] Српски Етнографски Зборник, vol. CXIV.4, Српске народне приповетке и предања из Лесковачке области, ed. Д.М. Ђорђевић, Београд 1988, no. 49, p. 468–469.

Каlužniacki E., Werke des Patriarchen von Bulgarien Euthymius (1375–1393), London 1971.

Милтенова A., Апокрифът за борбата на архангел Михаил със Сатанаил в две редакции, "Старобългарска литература" 9, 1981, p. 98–113.

Милтенова A., Неизвестна редакция на апокрифа за борбата на Архангел Михаил със Сатанаил, [in:] Литературознание и фолклористика. Сборник в чест на акад. Петър Динеков, София 1983, p. 121–128.

Милтенова A., Слово за лъжливия Антихрист, [in:] Старобългарска литература. Енциклопедичен речник, ed. Д. Петканова, Велико Търново 2003, p. 466.

Мошин B., Ћирилски рукописи у манастиру Никољцу код Биjелог поља, "Историjски записи. Орган Историjског института НР Црне горе" 18, 1961, p. 704.

O tym, jak Pan Bóg i diabeł dzielili świat, trans. A. Kawecka, [in:] Apokryfy i legendy starotestamentowe Słowian południowych, ed. G. Minczew, M. Skowronek, Kraków 2006, p. 228.

Петканова Д., Апокрифна литература и фолклор, София 1978.

Попов A., Книга Бытия небеси и земли, Санкт-Петербург 1881.

Порфирьев И.Я., Апокрифические сказания о ветхозаветных лицах и событиях, Санкт- Петербург 1877.

Quispel G., Gnosis als Weltreligion, Zürich 1951.

Rudolph K., Gnosis. The Nature and History of Gnosticism, trans. R. McLachlan Wilson, San Francisco 1983.

Skowronek M., „Świat cały ma Cię za obrońcę”. Michał Archanioł w kulturze Słowian prawosławnych na Bałkanach, Łódź 2008.

Стара българска литература в седем тома, vol. I, Апокрифи, ed. Д. Петканова, София 1982.

Стефанов П., Ялдаваот. История и учение на гностическата религия, София 2008.

Стоянов Ю., Другият бог. Дуалистичните религии от Античността до катарската ерес, София 2006.

Tajemna księga, czyli Zapytania Jana zadane w wieczerniku Królowi niebieskiemu, trans. A. Sarwa, [in:] A. Sarwa, Tajemna księga katarów, Sandomierz 2006.

Трофимова M.K., Историко-философские вопросы гностицизма, Москва 1979.

Цар Дуклjан и Крститељ Jован, [in:] В. Караџић, Српске народне пjесме, vol. II, Београд 1985, no. 17, p. 67–69.

Чешмеджиев Д., Към въпроса за култа на княз Борис-Михаил в средновековна България, "Исторически преглед" 1999, 3/4, p. 158–176.

Успенский Б.А., Филологические разыскания в области славянских древностей, Москва 1982.

Vasiliev A., Anecdota graeco-byzantina, Москва 1892.

Widzenie, które miał Święty Izajasz prorok, syn Amosa, trans. I. Petrov, [in:] Apokryfy i legendy starotestamentowe Słowian południowych, ed. G. Minczew, M. Skowronek, Kraków 2006, p. 53–61.

Wisse F., [in:] The Nag Hammadi Library, ed. J.M. Robinson, San Francisco 1990.

First Page


Last Page