•  
  •  
 

Title

Prisoners of War in Early Medieval Bulgaria (Preliminary Remarks)

Abstract

The work is concentrated on the problem of war prisoners in the chronological period of the existance of the so-called First Bulgarian state. The analysis is based predominantly on various Byzantine and selected Latin and Bulgarian sources from the epoch. With some exceptions, mostly for 707/708, 754/755, 763/764 and 774, the notices are concentrated around the events of 811–815/816, 837/838; 894–896, 917–30s and for a moment or two from the period of 971–1018. In his preliminary remarks the author comes to the conclusion that in the Early Middle Ages prisoners of war (in the broadest medieval sense) were an integral part of the efforts to achieve the political objectives of the Bulgarian rulers. Response mechanisms against prisoners of war were highly dependent on the course of the conflict and their attitude towards their own warriors and subjects caught up in enemy hands. They included a wide range of solutions, which could be grouped into three main areas: the first one refers to killing (and/or mutilation) of war prisoners; the second main line was connected with preserving the lives of the captives; the third group of measures was due to the fact that an immediate effect is not always haunted.

Keywords

prisoners of war, captives, the First Bulgarian state, Byzantine-Bulgarian relationships, early medieval history, peace/war studies

References

Agathias, The Histories, ed. et trans. J. D. Frendo, Berlin 1975.

Annales anonymi presbyteri de Dioclea, [in:] FLHB, vol. III, p. 170–179.

Constantine Porphyrogenitus, De administrando imperio, vol. I, ed. et trans. G. Moravcsik, R. J.H. Jenkins, Washington 1967.

Constantini Porphyrogeniti, II. De administrando imperio, [in:] FGHB, vol. V, p. 198–220.

Genesios, On the Reigns of the Emperos, ed. et trans. A. Kaldellis [= BAus, 11], Canberra 1998.

Georgii Monachi Chronikon, [in:] FGHB, vol. IV, p. 42–57.

Georgius Monachus Continuatus, [in:] FGHB, vol. VI, p. 133–158.

Ioannis Scylitzae Synopsis Historiarum, rec. I. Thurn, Berolini–Novi Eboraci 1973.

Ioannis Zonarae Epitomae Historiarum Libri XVIII, [in:] FGHB, vol. VII, p. 149–207.

Joannis Geometrae Carmina, [in:] FGHB, vol. V, p. 317–321.

John Skylitzes, A Synopsis of Byzantine History, 811–1057, trans. J. Wortley, Cambridge 2010.

Laudatio Photii Thessalonicensis, [in:] FGHB, vol. V, p. с. 314–316.

Leonis Choerosphactis Epistolae, [in:] FGHB, vol. IV, p. 175–184.

Leonis Gramatici Chronographia, [in:] FGHB, vol. V, p. 140–168.

Menologium Basilii, [in:] FGHB, vol. VI, p. 48–64.

Miraculum S. Georgii, [in:] FGHB, vol. V, p. 60–67.

Mošin V., Ljetopis popa Dukljanina, Zagreb 1950.

Narratio anonyma e codice Vaticano, [in:] FGHB, vol. IV, p. 10–15.

Nicholas I Patriarch of Constantinople, Letters, Greek text and English translation, ed., R. J.H. Jenkins, L. G. Westernik, Washington 1973.

Nicolai Constantinopolitani Archiepiscopi Epistolae, [in:] FGHB, vol. IV, p. 185–297.

Nikephoros, Patriarch of Constantinople, Short History, ed., trans. et comm. C. Mango, Washington 1990.

Petkov K., The Voices of Medieval Bulgaria, Seventh-Fifteenth Century. Records of a Bygone Culture, Leiden–Boston 2008 [= ECEEMA, 5].

Procopius, History of the Wars, vol. V, ed. et trans. H. B. Dewing, London–Cambridge Mass. 1962.

Pseudo-Symeonis Chronographia, [in:] FGHB, vol. V, p. 170–182.

Romani Lacapeni Epistolae, [in:] FGHB, vol. IV, p. 298–314.

Scriptoris incerti historia de Leone Armenii Bardae filio, [in:] FGHB, vol. IV, p. 16–24.

Sinaxarium ecclesiae Constantinopolitanae, [in:] FGHB, vol. V, p. 281–294.

Suidae Lexicon, [in:] FGHB, vol. V, p. 308–310.

Symeonis Magistri et Logothetae Chronicon, rec. S. Wahlgren, Berolini–Novi Eboraci 2006.

The Chronicle of Theophanes Confessor: Byzantine and Near Eastern History AD 284–813, trans. C. Mango, R. Scott, Oxford 1997.

The History of Leo the Deacon: Byzantine Military Expansion in the Tenth Century. ed. et trans. A.-M. Talbot, D. F. Sullivan, Washington 2005.

Theophanis Confessoris Chronographia, [in:] FGHB, vol. III, p. 226–289.

Theophanis Continuati Chronographia, [in:] FGHB, vol. V, p. 107–139.

Vita Blasii Amoriensis, [in:] FGHB, vol. V, p. 14–17.

Vita Ioannicii, [in:] FGHB, vol. IV, p. 132–140.

Vita Lucae Iunioris Steiriotis, [in:] FGHB, vol. V, p. 231–234.

Vita Petri Patricii, [in:] FGHB, vol. IV, p. 119.

Zakon sudnyi liudem. (Court Law for the People), ed. et trans. H. W. Dewey, A. M. Kleimola, MSM 14, 1977.

БЕШEВЛИЕВ В., Първобългарски надписи, 2София 1992.

ГАРКАВИ А., Сказания мусульманских писателей о Славянах и о Русских (с половины VII века до Х века по Р. Х.), Санкт-Петербург 1870.

ГЮЗЕЛЕВ В., Покръстване и християнизация на българите, София 2006 [= ББВ, 63].

ГЮЗЕЛЕВ В., Средновековна България в светлината на нови извори, София 1981.

Добавки на епископ Михаил Деволски от 1118 г. към „Исторически свод” на Йоан Скилица (ХI в.), [in:] Извори за средновековната история на България (VII–ХV в.) в Австрийските ръкописни сбирки и архиви, vol. I, ed. В. ГЮЗЕЛЕВ, София 1994, р. 45–57.

ЗАИМОВА Р., Арабски извори за българите, София 2000 [= ББВ, 24].

ИЛИЕВСКА К., Законъ сoyдныи людьмъ, Скопjе 2004.

Кекавмен, Советы и рассказы. Поучение византийского полководца XI века, ed. et trans. Г. Г. ЛИТАВРИН, 2Санкт-Петербург 2003.

КОНСТАНТИН БАГРЯНОРОДНЫЙ, Об Управлении Империей. ed. et trans. Г. Г. ЛИТАВРИН, А. П. НОВО-СЕЛЬЦЕВ, Москва 1991.

КОНСТАНТИН ПОРФИРОГЕНИТ, Спис о народима, [in:] FBHPJS, vol. II, p. 9–74.

МИJУШКОВИЋ С., Љетопис попа Дукљанина, Београд 1988.

Продолжатель Феофана. Жизнеописания византийских царей, ed. Я. Н. ЛЮБАРСКИЙ, 2Санкт-Петербург 2009.

ШИШИЋ Ф., Летопис попа Дукљанина, Београд–Загреб 1928.

Boba I., The Pannonian Onogurs, Khan Krum and the Formation of the Bulgarian and Hungarian Polities, BHR 11.1, 1983, p. 73–76.

Božilov I., One of Omourtag’s Memorial Inscriptions, BHR 1, 1973, р. 72–76.

Browning R., Byzantines in Bulgaria – late 8th – early 9th Centuries, [in:] Studia Slavico-Byzantina et Mediaevalia Europensia. In memoriam Ivan Dujčev, vol. I, ed. P. Dinekov et al., Sofia 1988, p. 32–36.

Curta F., East Central Europe, EME 12.3, 2003, p. 283–291.

Curta F., Were There any Slavs in Seventh-Century Macedonia?, Исто 47.1, 2012, р. 61–74.

Follieri E., Dujčev I., Un’acolutia inedita per i martiri di Bulgaria dell’ anno 813, B 33, 1963, p. 71–106.

Gallagher C., Church Law and Church Order in Rome and Byzantium: A Comparative Study, Aldershot 2002 [= BBOM, 8].

Gillingham J., Christian Warriors and the Enslavement of Fellow Christians, [in:] Chevalerie et Christianisme aux XIIe et XIIIe siecles, ed. M. Aurell, G. Girbea, Rennes 2011, p. 237–255.

Gillingham J., Women, Children and the Profits of War, [in:] Gender and Historiography. Studies in the Earlier Middle ages in Honour of Pailine Stafford, ed. J. L. Nelson, S. Reynolds, S. M. Johns, London 2012, p. 61–74.

Gjuzelev V., Bulgarisch-Frankische Beziehungen in der ersten Halfte des 9 jhs, BBg 2, 1966, p. 15–39.

Gračanin H., Bulgari, Franci i Južna Panonija u 9. stoljeću. Reinterpretacija povijesnish izvora, [in:] Hrvati i Bugari kroz stoljeća. Povijest, kultura, umetnost i jezik. Zbornik radova sa znanstvenog skupa održanog u Zagrebu i Ɖakovu, 23–24 rujna 2010, ed. D. Karbić, T. Luetić, Zagreb 2013, p. 3–22.

Haldon J., Warfare, State and Society in the Byzantine World, 565–1204, London 1999.

Henning J., Gefangenenfesseln im slawischen Siedlungsraum und der europaischen Sklavenhandel im 6. bis 12. Jahrhundert. Archaologisches zum Bedeutungswandel von “sklābos-sakāliba-slavus”, Ge 70, 1992, p. 403–426.

Koder J., Stouraitis I., Byzantine Approaches to Warfare (6th–12th centuries). An Introduction, [in:] Byzantine war ideology between Roman imperial concept and Christian religion, ed. J. Koder, I. Stouraitis, Vienna 2012, p. 9–15.

Komatina P., The Slavs of the Mid-Danube Basin and the Bulgarian Expansion in the First half of the 9th century, ЗРВИ 47, 2010, p. 55–82.

Leszka M. J., The Monk versus the Philosopher: From the History of the Bulgarian-Byzantine War 894–896, SCer, 1, 2011, p. 55–70.

McCormick M., Complexity, chronology and context in the early medieval economy, EME 12.3, 2003, p. 307–323.

Mikloshich F., Lexicon Palaeoslovenico-Graeco-Latinum, Vindobonae 1862–1865.

Mladjov I., Trans-Danubian Bulgaria: Reality or Fiction, ByzS 3, 1998, p. 85–128.

Morillo S., A General Typology of Transcultural Wars – The Early Middle Ages and Beyond, [in:] Transcultural Wars from the Middle Ages to the 21st Century, ed. H.-H. Kortum, Berlin 2006, p. 29–42.

Morrisson C., Cheynet J.-C., Prices and Wages in the Byzantine World, [in:] The Economic History of Byzantium: From the Seventh through the Fifteenth Centuries, vol. II, ed. A. Laїou et al., Washington 2002, p. 815–878.

Najdenova D., Cyrillo-Methodian Juridical Heritage in Mediaeval Bulgaria, [in:] Poznavanie kulturneho dedičstva sv. Cyrila a Metoda. Monografia prispekov z medzinarodnej konferencii Nitra, 3 jul 2007, ed. J. Michalov et al., Nitra 2007, p. 76–93.

Olajos T., Le Lexique “Souda” a propos du khan bulgare Kroum et des Avars, [in:] Polihronia: Сборник в чест на проф. Иван Божилов, ed. И. Илиев, София 2002, p. 230–235.

Papastathis Ch.К., On the «Saint Constantine» of the Zakon Sudnyj Ljudem, Bsl 56.3, 1995, р. 557–559.

Pohl W., A Non-Roman Empire in the Central Europe: The Avars, [in:] Regna and Gentes: The Relationship between Late Antique and Early Medieval Peoples and Kingdoms in the Transformation of the Roman world, ed. H. W. Goetz, Leiden–Boston 2003 [= TRW,13], p. 571–595.

Pohl W., Die Awaren. Ein Steppenvolk im Mitteleuropa 567–822 n. Chr., Munchen 1988.

Prochazka V., Materialy a diskuse. Tři nove marne po kusy o bulharskeho a makedonskeho původu Zakona sudneho ljudem, Sla 33, 1964, р. 262–267.

Prochazka V., Le Zakonъ sudnyjь ljudьmъ et la Grande Moravie, Bsl 28, 1967, р. 359–375; 29.1, 1968, р. 112–150.

Ramadān Ά. M.A., The Treatment of Arab Prisoners of War in Byzantium, 9th–10th Centuries, AIs 43, 2009, p. 155–194.

Rotman Y., Byzantine Slavery and the Mediterranean World, trans. J. M. Todd, Cambridge 2009.

Rotman Y., Captif ou esclave? Entre marche d’esclaves et marche de captifs en Mediterranee medievale, [in:] Les esclavages en Mediterranee. Espaces et dynamiques economiques, ed. F. P. Guillen, S. Trabelsi, Madrid 2012, p. 25–46.

Simeonova L., Foreigners in Tenth-Century Byzantium: A Contribution to the History of Cultural Encounter, [in:] Strangers to Themselves: The Byzantine Outsider. Papers from the Thirty-second Spring Symposium of Byzantine Studies, University of Sussex, Brighton, March 1998, ed. D. C. Smythe, Aldershot 2000 [= SPBS.P, 8], p. 229–244.

Simeonova L., In the Depths of Tenth-Century Byzantine Ceremonial: The Treatment of Arab Prisoners of War at Imperial Banquets, BMGS 22, 1998, p. 75–104.

Sophoulis P., “The Chronicle of 811”, the Scriptor incertus and the Byzantine-Bulgar wars in the early ninth century, BMd 1, 2010, p. 377–384.

Sophoulis P., Byzantium and Bulgaria, 775–831, Leiden–Boston 2012 [= ECEEMA, 16].

Sophoulis P., Containing the Bulgar threat: Byzantium’s search for an ally in the former Avar territories in the Early Middle ages, BMd 2, 2011, p. 399–407.

Sophoulis P., New Remarks on the History of Byzantine-Bulgar Relations in the Late Eighth and Early Ninth Centuries, Bsl 67.1 / 2, 2009, p. 119–138.

Sounders C., Sexual Violence in Wars – The Middle Ages, [in:] Transcultural Wars from the Middle Ages to the 21st Century, ed. H.-H. Kortum, Berlin 2006, p. 151–163.

Stepanov Ts., The Bulgars and the Steppe Empire in the Early Middle Ages: the Problem of the Others, Leiden–Boston 2010.

Stephenson P., “About the emperor Nikephoros and how he leaves his bones in Bulgaria”: A context for the Controversial Chronicle of 811, DOP 60, 2006, p. 87–109.

Stouraitis I., ‘Just War’and ‘Holy War’ in the Middle Ages. Rethinking Theory through the Byzantine Case-Study, JOB 62, 2012, p. 227–264.

Treadgold W., Byzantium, the Reluctant Warrior, [in:] Noble Ideals and Bloody Realities: Warfare in the Middle Ages, ed. N. Christie, M. Yazigi, Leiden–Boston 2006, p. 209–233.

Vašica J., K lexiku Zakona sudneho ljudem, SR 10.1/4, 1957, p. 61–66.

Vašica J., K otazce původu Zakona sudneho ljudem, Sla 30, 1961, p. 1–19.

Vašica J., Origine Cyrilo-Methodienne du plus ancient code slave dit «Zakon Sudnyj Ljudem», Bsl 12, 1951, p. 154–174.

АНДРЕЕВ М., Законъ соудый людьмъ – стробългарски правен паметник, ПМи 1, 1958, p. 13–27.

АНДРЕЕВ М., Към въпроса за произхода и същността на Законъ соудый людьмъ, ГСУ.ЮФ 49, 1957, p. 1–60.

АНДРЕЕВ М., Нови проучвания и нови теории относно произхода на Законъ соудый людьмъ, ГСУ.ЮФ 55, 1964, р. 27–83.

АТАНАСОВ Г., Българо-хазарската граница и българо-хазарската враждебност от края на VII до средата на IX век, [in:] Българи и хазари през ранното средновековие, ed. Ц. СТЕПАНОВ, София 2003, p. 92–113 [= ББВ, 43].

БЛАГОВА Э., ЦЕЙТЛИН Р. М., ВЕЧЕРКА Р., Старославянский словарь. (По рукописям Х–ХI веков), Москва 1994.

БОЖИЛОВ И., ГЮЗЕЛЕВ В., История на България в 3 тома, vol. I, История на средновековна България VII–XIV век, София 1999.

ГАНЕВ В., Законъ соудный людьмъ. Правно-исторически и правно-аналитични проучвания, София 1959.

ГЮЗЕЛЕВ В., Българо-византийски диптих, [in:] Studia protobulgarica et mediaevalia europensia в чест на проф. В. Бешевлиев, ed. К. ПОПКОНСТАНТИНОВ et al., София 2003, p. 23–30.

ДАНИЧИЋ Ћ., Рјечник из књижевних старина српских, vol. II, Л–П, Београд 1863.

ДВОРЕЦКИЙ И. Х., Древнегреческо-русский словарь, том I, Α–Λ, Москва 1958.

ДЬЯЧЕНКО Г., Полный церковно-славянский словарь, Москва 1900.

ЖИВКОВИЋ Т., Jужни словени под византиjском власћу 600–1025, Београд 2007.

ЗЛАТАРСКИ В., История на българска държава през средните векове, vol. 1, pars 1, Епоха на хуно-българското надмощие (679–852), София 1918.

ИВАНОВА-МИРЧЕВА Д., ДАВИДКОВ А., ИКОНОМОВА Ж., Старобългарски речник, vol. II, О–У, София 2009.

МАКСИМОВИЧ К. А., Древнейший памятник славянского права «Закон судный людем»: компози-ция, переводческая техника, проблема авторства, ВВ 61 (86), 2002, р. 24–37.

МАКСИМОВИЧ К. А., Законъ сoyдныи людьмъ. Источниковедческие и лингвистические аспекты исследования славянского юридического памятника, Москва 2004.

МИЛКОВА Ф., Законът за съдене на хората – старобългарски паметник, [in:] Втори междуна-роден конгрес по българистика, vol. VI, ed. Х. ХРИСТОВ, София 1987, р. 692–708.

НАЙДЕНОВА Д., Правните паметници в Първото българско царство, ИБ 9.1 / 2, 2005, p. 136–163.

НАЙДЕНОВА Д., Преводни византийски законови текстове в средновековна България, СБАН 121.5, 2008, p. 30–36.

НИКОЛОВА Б., Неназован българо-византийски конфликт при хан Омуртаг, Епо 5.1 / 2, 1997, p. 63–76.

ПАВЛОВ П., Българо-хазарски взаимоотношения и паралели, [in:] Българи и хазари през ранно-то средновековие, ed. Ц. СТЕПАНОВ, София 2003, p. 114–141 [= ББВ, 43].

ПИРИВАТРИЋ С., Дукља, Бугарска и Византиjа на Jужном Jадрану краjем 10. и почет-ком 11. века, [in:] България и Сърбия в контекста на византийската цивилизация, ed. В. ГЮЗЕЛЕВ, А. МИЛТЕНОВА, Р. СТАНКОВА, София 2005, p. 91–99.

РАШЕВ Р., Византийците в България до Покръстването, [in:] Civitas Divino-Humana. In honorem annorum LX Georgii Bakalov, ed. Цв. СТЕПАНОВ, В. ВАЧКОВА_______, София 2004, р. 151–162.

СИМЕОНОВА Л., Разшифроване на езика на символите: «Реформите» на Лъв VI Мъдри в двор-цовия и публичния церемониал, ИП 5 / 6, 1999, p. 3–20.

СИМЕОНОВА Л., Семиотика на унижението: Високопоставени чужденци в имперската столи-ца през Х век, Род 4, 1996, p. 29–43.

СРЕЗНЕВСКИЙ И., Материалы для словаря древнерусского языка по письменным памятникам, vol. II, Л–П, Санкт-Петербург 1902.

СТАНЕВ К., Депортираните ромеи в България 812–837 година, [in:] Оттука започва България. Материали от Втората национална конференция по история, археология и културен туризъм «Пътуване към България», Шумен, 14–16 май 2010, ed. В. ГЮЗЕЛЕВ, Шумен 2011, p. 183–195.

СТАНЕВ К., Съдбата на ромейски войници, пленени при разгрома на император Никифор I, [in:] Кюстендилски четения 2007. Заедно или разделени. Европа на съюзите, личностите и регионите, ed. В. СТАНЕВ, София 2012, p. 25–33.

СТАНЕВ К., Тракия през ранното средновековие, Велико Търново 2012.

СТЕПАНОВ Ц., Периферията като вселена, [in:] История на българите: Потребност от нов подход. Преоценки, vol. I, ed. idem, София 1998, p. 107–121.

ТРОИЦКИ С., Да ли jе «Закон судый людем» составио свети Методије или бугарски кнез Борис?, ИЧ 14/15, 1965, р. 505–516.

ТРОИЦКИ С., Святой Мефодий как славянский законодатель, [in:] idem, Богословские труды, vol. II, Москва 1961, p. 83–141.

ТУРИЛОВ А. А., „Не где князь живет, но вне” (Болгарское общество конца IX века в „Сказании о железном кресте”), Слав 2, 2005, p. 20–27.

ФИЛИПУ Ф., По въпроса за гонението на християни по време на управлението на кан Омур-таг, [in:] Оттука започва България. Материали от Втората национална конференция по история, археология и културен туризъм «Пътуване към България», Шумен, 14–16 май 2010, ed. В. ГЮЗЕЛЕВ, Шумен 2011, p. 178–182.

ХРИСТОВ Я., Щрихи към „Сказание за железния кръст”, Благоевград 2012.

ЧОЛОВ Р., Византийското право в Средновековна България, [in:] Втори международен конгрес по българистика, vol. VI, ed. Х. ХРИСТОВ, София 1987, p. 546–556.

First Page

73

Last Page

105

Language

eng

Share

COinS