•  
  •  
 

Title

Monarchs’ Names and Numbering in the Second Bulgarian State

Abstract

The article explores the onomastic practices of medieval Bulgarians, focusing on the Second Bulgarian State, from the late 12th to the early 15th century. The collected evidence suggests that soon after their conversion to Christianity, Bulgarians abandoned the attested pre-Christian clan names. Yet, despite the undeniable strength of Byzantine cultural influence, neither aristocrats nor commoners in Bulgaria seem to have adopted Byzantine-type family names, nor, for that matter, making recourse to the use of patronymics as found among the Eastern and other Southern Slavs. Thus, for example, the name Asen became a true family name only among members of the royal family living in Byzantium. More generally, the few cases of family names or patronymics apparently applied to medieval Bulgarians, seem to be restricted to a foreign context. While family names and patronymics do not seem to have been employed in Christian Medieval Bulgaria, many individuals (at least where males are concerned) appear to have sported double names, composed almost invariably of a baptismal Christian name paired with a folk name usually derived from Slavic or even Bulgar tradition. This practice included Bulgaria’s monarchs, most of whom had such double names that should not be misinterpreted as family names or patronyms, as often done in the past. Specific names did, however, function as indicators for belonging within a particular lineage, as witnessed by the propagation of names like Asen, Terter, Šišman, and Sracimir. Thus, while these cannot be considered true family names, we could continue to use them as expedients to designate the ruling clans of Medieval Bulgaria (e.g., the House of Terter), albeit recognizing this to be a modern label. These considerations not only elucidate another aspect of cultural practice in Medieval Bulgaria, but also allow and necessitate a relatively inobtrusive emendation and systematization of the historiographical nomenclature of Medieval Bulgarian monarchs. Discarding the notion of family names and recognizing foreign patronymics for what they are, it becomes possible to recover the actual results of dynastic name selection, as well as the rationale behind them.

Keywords

Bulgaria, Byzantium, Serbia, personal names, monarchs, house of Asen, house of Terter, house of Šišman, house of Sracimir

References

Acta et diplomata Graeca medii aevi sacra et profana, vol. I, ed. F. Miklosich, J. Muller, Wien 1860.

Actes de l’Athos 4: Actes de Zographou, ed. W. Regel, E. Kurtz, B. Korablev, ВВ 13: app. 1, Санкт-Петербург 1907.

Anonymi descriptio Europae Orientalis, ed. O. Gorka, Krakow 1916.

Aus der panegyrischen Litteratur der Sudslaven, ed. E. Kałužniacki, Wien 1901.

Chroniques relatives a l’histoire de la Belgique, ed. J. Brandon, G. de Roye, A. de But, Bruxelles 1870.

Codex diplomaticus Hungariae ecclesiasticus ac civilis, vol. VI, pars 1, ed. G. Fejer, Buda 1829.

Documente privitoare la istoria romanilor, vol. I, ed. E. Hurmuzaki, Bucureşti 1887.

Georges Pachymeres, Relations historiques, ed. A. Failler, V. Laurent, Paris 1984.

Georgii Acropolitae opera, vol. I, ed. A. Heisenberg, Leipzig 1903; trans. R. Macrides, George Akropolites: The History, Oxford 2007.

Georgii Pachymeris de Michaele et Andronico Palaeologis libri tredecim, vol. II, ed. I. Bekker, Bonnae 1835.

Ioannis Cantacuzeni eximperatoris historiarum libri IV, 3 vols., ed. L. Schopen, Bonnae 1828–1832.

Ioannis Scylitzae synopsis historiarum, ed. I. Thurn, Berlin 1973.

Johannis VIII papae epistolae passim collectae, ed. E. Caspar, [in:] MGH.E, vol. VII.

La conquete de Constantinople par Geoffroi de Villehardouin avec la continuation de Henri de Valenciennes, ed. M. N. de Wailly, Paris 1872.

Libro de los fechos et conquistas del principado de la Morea, Chronique de Moree aux XIIIe et XIVe siecles, ed. A. Morel-Fatio, Geneva 1885.

Michel Psellos, Chronographie ou histoire d’un siecle de Byzance (976–1077), ed. E. Renauld, Paris 1926–1928.

Monumenta Serbica, ed. F. Miklosich, Wien 1858.

Nicephori Gregorae historiae Byzantinae, 3 vols., ed. I. Bekker, L. Schopen, Bonn 1829–1855.

Nicetae Choniatae orationes et epistulae, ed. I. van Dieten, Berolini 1972. [= CFHB, 3]

Synodikon of Boril, ed. and trans. И. БОЖИЛОВ, А. ТОТОМАНОВА, И. БИЛЯРСКИ, Борилов Синодик, София 2010.

The Russian Primary Chronicle, trans. S. H. Cross, Cambridge, Mass. 1930. [= HSNPhL, 12]

The Voices of Medieval Bulgaria, Seventh-Fifteenth Century, trans. K. Petkov, Leiden 2008.

Theodore Metochite, Presbeutikos, [in:] L. Mavromatis, La fondation de l’empire serbe, Le kralj Milutin, Thessalonikē 1978.

Typicon monasterii Theotoci Bebaias Elpidos, ed. H. Delahye, Deux typica byzantins de l’epoque des Paleologues, Brussels 1921.

Werke des Patriarchen von Bulgarien Euthymius, ed. E. Kałužniacki, Wien 1901.

Ἡ συνέχεια τῆς χρονογραφίας τοῦ Ἰωάννου Σκυλίτση, ed. E. Tsolakes, Thessalonica 1968. [= ΕΜΣ. ΙΜΧΑ, 105]

Александрия русских хронографов, ed. В. М. ИСТРИН, Москва 1893.

БАХШИ ИМАН, Джагфар тарихы, vol. III, Оренбург 1997.

Битолски надпис на Иван Владислав самодържец български, ed. and trans. Й. ЗАИМОВ, В. ТЪПКОВА-ЗАИМОВА, София 1970.

България и Дубровник, Договорът от 1253 г., ed. and trans. И. БОЖИЛОВ, София 2010.

Български старини из Македония, ed. Й. ИВАНОВ, София 1931.

Грамота патриарха Калиста как новый источник истории болгарской церкви, ed. С. ПАЛАУЗОВ, Санкт Петербург 1858.

Грамоти на българските царе, ed. А. ДАСКАЛОВА, М. РАЙКОВА, София 2005.

Грамоты болгарских царей, ed. Г. А. ИЛЬИНСКИЙ, Москва 1911.

Животи краљева и архиепископа српских, ed. Ђ. ДАНИЧИЋ, Zagreb 1866.

Именник на българските ханове (ново тълкуване), ed. and trans. М. МОСКОВ, София 1988.

ЈАГИЋ В., Константин Философ и његов живот Стефана Лазаревића деспота српскога, ГСУД 42, 1875, p. 223–328.

Неиздадено писмо на папа Бенедикт XII до майката на цар Иван Александър, ed. and trans. И. ДУЙЧЕВ, ИБИД 14 / 15, 1937, p. 205–210.

Нови влахо-български грамоти от Брашов, ed. Л. МИЛЕТИЧ, СНУНК 13, 1896, p. 3–152.

Полное собрание русских летописей, vol. I, ed. Е. Ф. КАРСКИЙ, Ленинград 1926–1928.

Поменици на българските царе и царици, ed. Й. ИВАНОВ, ИБИД 4, 1915, p. 219–229.

Първобългарски надписи, ed. and trans. В. БЕШЕВЛИЕВ, София 1979.

Славянская христоматия, ed. Г. ВОСКРЕСЕНСКИЙ, Москва 1882.

Среднеболгарский перевод хроники Константина Манасии в славянских литературах, ed. М. А. САЛМИНА et al., София 1988.

Стара българска книжнина, vol. I–II, ed. И. ДУЙЧЕВ, София 1944.

Старобългарски надписи/Altbulgarischen Inschriften, vol. I–II, ed. K. Popkonstantinov, O. Kronsteiner, Wien 1994–1997.

Biliarsky I., The Despots in Mediaeval Bulgaria, BBg 9, 1995, p. 157–160.

Du Cange C. de Fresne, Familiae Augustae Byzantinae, Paris 1680.

Dennis G. T., An Unknown Byzantine Emperor, Andronicus V Palaeologus (1400–1407?), JOB 16, 1967, p. 173–187.

Failler A., Chronologie et composition dans l’Histoire de Georges Pachymere 1, REB 38, 1980, p. 5–103.

Fine Jr. J. V. A., The Late Medieval Balkans, Ann Arbor 1987.

Georgieva S., The Byzantine Princesses in Bulgaria, BBg 9, 1995, p. 163–201.

Granberg A., Observations on Bulgarian Clan Names in the 7th–9th Centuries [in:] Civitas divino-humana: in honorem annorum LX Georgii Bakalov, ed. C. Stepanov, V. Vačkova, София 2004, p. 551–561.

Ivanova K., Un renseignement nouveau dans un manuscript bulgare du XIVe siecle au sujet de la resistance du tsar Ivan Šišman contre les Ottomans pres de Nikopol, EB 24.1, 1988, p. 88–93.

Jireček K., Geschichte der Bulgaren, Praha 1876.

Kazhdan A., Aaronios, [in:] ODB, vol. I, p. 1–2.

Kazhdan A., Asan, [in:] ODB, vol. I, p. 202.

Kazhdan A., Kalamanos, [in:] ODB, vol. II, p. 1091.

Kazhdan A., Names, [in:] ODB, vol. II, p. 1435–1436.

Margos A., Deux sources armeniennes du XIIIe siecle concernant certains evenements historiques du second empire bulgare, EB 2.3, 1965, p. 295–300.

Mladjov I., The Bulgarian Prince and would-be Emperor Lodovico, BMе 2, 2011, p. 603–617.

Mladjov I., The Children of Ivan Asen II and Eirēnē Komnēnē, BMе 3, 2012, p. 485–500.

Moravcsik G., Byzantinoturcica, vol. II, Leiden 1983.

Ostrogorsky G., History of the Byzantine State, 3New Brunswick–New York 1969.

Patlagean E., Les debuts d’une aristocratie byzantine et le temoignage de l’historiographie: systeme des noms et liens de parente aux IXe–Xe siecles [in:] The Byzantine Aristocracy IX to XIII Centuries, ed. M. Angold, Oxford, 1984, p. 23–42.

Polemis D., The Doukai, London 1968.

Pritsak O., The Polovcians and Rus’, AEMA 2, 1975, p. 321–380.

Soloviev A., Un beau-frere du tsar Douchan, RIEB 1, 1934/1935, p. 180–187.

Vasary I., Cumans and Tartars, Oriental Military in the Pre-Ottoman Balkans, 1185–1365, Cambridge 2005.

АВДЕВ С., Българските средновековни монети, София 2007.

АНДРЕЕВ Й., България през втората четвърт на XIV в., Велико Търново 1993.

АНДРЕЕВ Й., Кой е “багренородният” цар Михаил от скалния надпис при село Рояк, Провадийско?, [in:] ТКШ, vol. V, p. 441–454.

АНДРЕЕВ Й., ЛАЗАРОВ И., ПАВЛОВ П., Кой кой е в средновековна България, 3София 2012.

АНДРЕЕВ Й., ПАНТЕВ А., Българските ханове и царе от хан Кубрат до цар Борис III, Велико Търново 2004.

АТАНАСОВ Г., Добруджанското деспотство, Велико Търново 2009.

АТАНАСОВ Г., Севастократори и деспоти в средновековна България, [in:] ТКШ, vol. V, p. 467–493.

БИЛЯРСКИ И., Деспот Йоан Тертер (40-те – 90-те години XIV столетие), ИП 48.10, 1992, p. 3–23.

БИЛЯРСКИ И., Институциите на средновековна България – Второ българско царство, София 1998.

БИЛЯРСКИ И., Пак за добруджанските Тертеровци, ИП 49.3, 1993, p. 143–147.

БИЛЯРСКИ И., Погановският поменик, ГСУ.НЦСВПИД 84 / 85, 1990 / 1991, p. 53–77.

БОЖИЛОВ И., Бележки върху българската история през XIII векi, [in:] Българско средновековие, ed. В. ГЮЗЕЛЕВ, София 1980, p. 78–81.

БОЖИЛОВ И., Българите във византийската империя, София 1995.

БОЖИЛОВ И., ГЮЗЕЛЕВ, В., История на Добруджа, vol. II, Велико Търново 2004.

БОЖИЛОВ И., ГЮЗЕЛЕВ, В., История на средновековна България VII–XIV век, 2София 2006.

БОЖИЛОВ И., Фамилията на Асеневци (1186–1460), София 1985.

БУРМОВ А., История на България през времето на Шишмановци (1323–1396 г.), ГСУ.ИФФ 43, 1947, p. 1–56 and 1–20 (= А. БУРМОВ, Избрани произведения, vol. I, София 1968, p. 220–278).

ГАБЕЛИЋ С., Прилог познавања живописа цркве „Св. Никола” в Станичења, Зог 18, 1987, p. 22–36.

ГЕОРГИЕВА (ТОДОРОВА) С., Дъщерята на Ростислав Михайлович и събитията в България от средата на XIII век, ИП 45.2, 1989, p. 52–56.

ГЕРАСИМОВ Т., Новооткрит надпис върху иконата „Богородица Умиление” от Несебър, ИНМБ 1, 1950, p. 253–256.

ГОСПОДИНОВ К., Свърлижката приписка като исторически извор, ИП 61.3 / 4, 2005, p. 151–175.

ДРИНОВ М., Исторически преглед на Българската църква от самото ѝ начало и до днес, Wien 1869 (= М. ДРИНОВ, Избрани произведения, vol. II, София 1971, p. 11–165).

ЗЛАТАРСКИ В. Н., История на българската държава през средните векове, vol. II, България под византийско владичество (1018–1187); vol. III, Второ българско царсвто. България при Асеневци (1187–1280), София 1934–1940.

ИГНАТОВ В., Към историята на Карвунската средновековна област (XIII–XIV век), Доб 4, 1987, p. 19–28.

ИГНАТОВ В., 100 мита от българската история, vol. I, София 2007.

ИРЕЧЕК К., История на българите, София 1978.

КОВАЧЕВ Н., Двойни лични имена в българската антропонимия, БЕ 31.4, 1984, p. 367–371.

КРЪСТЕВ К., Българското царство при династията на Тертеревци, Пловдив 2011.

КРЪСТЕВ К., Имало ли е български цар Йоан IV „Смилец”?, Pbg 34.1, 2010, p. 55–60.

КУЗЕВ А., Великият епикерний Срацимир – виден български сановник през XIV в., Век 4.4, 1975, p. 14–17.

ЛАЗАРОВ И., Владетелското име „Йоан” и култът към св. Йоан Рилски в държавно-политическата идеология на второто българско царство, [in:] Светогорска обител Зограф, vol. III, ed. В. ГЮЗЕЛЕВ, София 1999, p. 90–98.

ЛИТВИНА А. Ф., УСПЕНСКИЙ Ф. Б., Выбор имени у русских князей в X–XVI вв., Москва 2006.

МАКУШЕВ В., История болгарь в труде К. О. Иречека 2, ЖМНП 197, 1878, p. 52–108.

МАТАНОВ Х., Нови сведения за родственици на деспот Елтимир / Алдимир / , ГСУ.НЦСВПИД 81, 1987, p. 107–113.

МИЛЕТИЧ Л., Една българска Александрия от 1810 год., София 1936 [= БСт, 13].

МИЛИЋЕВИЋ М., ШАФАРИК Ј., Сврљишки одломци еванђелија и запис од 1279 године, ГСУД 3, 1866, p. 244–264.

МИШИЋ С., Српско-бугарски односи на крају 13. века, ЗРВИ 46, 2009, p. 333–340.

НИКОВ П., Българо-унгарски отношения от 1257 до 1277 година, СБАН 11, 1920, p. 1–200.

НИКОВ П., Цар Борил под светлината на един нов паметник, СБАН 3, 1912, p. 121–134.

НИКОВ П., Татаробългарски отношния през средните векове с оглед към царуването на Смилеца, ГСУ.ИФФ 15 / 16, 1921, p. 1–95.

ПАВЛОВ П., Куманите в обществено-политическия живот на средновековна България (1186 г. – началото на XIV в.), ИП 46.7, 1990, p. 16–26.

ПАВЛОВ П., По въпроса за заселвания на кумани в България през XIII в., [in:] Втори международен конгрес по българистика, София 23 май – 3 юни 1986 г. Доклади, т. VI, Българските земи в Древността. България през Средновековието, ed. М. ЙОТОВА, София 1987, p. 629–637.

ПАВЛОВ П., Търновските царици, Велико Търново 2006.

ПАВЛОВ П., Цар Константин II Асен, LN 7 (80), 2006, http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/konstantin_II_asen.htm

ПАВЛОВ П., ТЮТЮНДЖИЕВ И., Българите и османското завоевание (краят на XIII – средата на XV в.), Велико Търново 1995.

ПАЛАУЗОВ С., Уния в царуването на ЙоаннаIАсеня, БК 1.2, 1858, p. 51–63.

ПИРИВАТРИЋ С., Једна претпоставка о пореклу бугарског цара Константина Асена „Тиха,” ЗРВИ 46, 2009, p. 313–331.

ПОПОВИЋ М., ГАБЕЛИЋ С., ЦВЕТКОВИЋ Б., ПОПОВИЋ Б., Црква светог Николе у Станичењу, Београд 2005.

СТОЯНОВ В., Куманите в българската история, ИП 61.5/6, 2005, p. 3–25.

СТОЯНОВ С., Към четенето и тълкуването на някои места от именника на българските ханове, ЕЛ 26.4, 1971, p. 21–42.

СУКАРЕВ В., Наставката – ов / -ев и хронологията на българската родовоименна система, ГРИМП 6, 2009, p. 176–182.

ФЕРЈАНЧИЋ Б., Деспоти у Византији и Јужнословенским земљама, Београд 1960.

ЮРУКОВА Й., ПЕНЧЕВ В., Български средновековни печати и монети, София 1990.

ЏЕЛЕБЏИЋ Д., Словенски антропоними у судским актима Димитрија Хоматина, ЗРВИ 43, 2006, p. 483–499.

First Page

267

Last Page

310

Language

eng

Share

COinS